За българския сексуален фолклор знае всеки от нас – кой повече,

„ За българския полов фолклор знае всеки от нас – кой повече, кой по-малко. Ала доколкото ми е известно, никой до момента не е правил нецеломъдрена ни национална книжовност, обект на научно-философско проучване ". Това споделя известният български етнолог, културолог и фолклорист Найден Шейтанов (1890–1970), който прави ослепителен разбор на нравите и думите, които по този начин цветущо участват в битието на българите. През 1932 година, в сп. „ Философски обзор " е поместена неговата впечатляваща студия „ Сексуалната философия на българина ", която самоуверено повдига „ завивките " на нашенския саморасъл изказ. Публикуваме част от това проучване.

Не ще да е пресилване, в случай че се каже, че мисълта на елементарния ни народ, както и на неговата интелигенция, в някои случаи се отличава със мощно еротична окраска. И затуй в говорния ни език се срещат много думи, чийто смисъл тегли все към генитални сфери. Дори израз, привидно напълно формален, може внезапно да потъне в нирвана на половото, стига единствено да се подчертае с нашенско мигане или с нашенска усмивка.

Доколкото се простират сведенията ми, такава е мисълта или по-точно подобен е говорът и на съседите ни: сърби, румънци, турци и гърци. Тъй че несъмнено ще да може да става въпрос за сексуален нрав като за нещо типично за балканските нации и за някои техни съседи.
За присъщ белег на тая половост, мисля, служи клетвата посредством пол или, нецензурен изразено: псувнята. Нека кажем първом нещичко за географията на това проклинание. Западно от приблизителната линия Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – с такова клеветничество.

Опитайте се да обясните на западноевропееца що е ругатня и ще се убедите, че той е безпомощен да схване нейния смисъл. „ Не разбирам, споделя той, за какво се обиждате! Напротив, изпсуваната би трябвало да се радва! "

За историята на половата клетва съвсем нищо не се знае, тъй като липсуват данни. Мен ми е известно единствено, че в някои влахо-български грамоти от XVII век се използват публично псувни като тип наказване.
Не ще да е инцидентно, че Европа, практикуваща псувните, съответствува съвсем с областите, над които дълго време са владели татари и турци. Сетне, в същите области, не и на запад, са публикувани присъщи дуалистични приказки, повлияни от религиозните ереси на източното манихейство и на българското богомилство.
Главни тематики на тия приказки са: Бог-дух и дявол-плът, небесно непорочие и земна, „ неверна ", полова приятност. Тук несъмнено ще би трябвало да се добави, че огромна роля в половия ни фолклор играят духовни лица – нещо, което не може приемливо да се изясни единствено с негативната активност на фанариотското духовенство у нас през време на робството.
Трето събитие от тоя жанр е, че на Балканския полуостров, в антична Тракия и Елада, са били публикувани и мощно развити култовете на Диониса, господ на пола и виното.

Интересна е логиката на психиката на половата клетва: мъжете псуват в случаите, където дамите кълнат, въпреки да се осъзнава, че нито едното, нито другото ще помогне нещо значително. „ Мъжки псувни, женски обети ", споделя пословицата, „ дърво не изсушават. " За „ мощния пол " това клеветничество служи като психотерапия: „ Разхока се, разпсува се, па му мина. "
Българинът като че ли е уверен, че както ястието му не може без пиперка, така и езикът му би трябвало да се приправя със мощни, тлъсти псувни, с цел да си коства труда да приказва човек.
Разправят за един българин, че не можал да стои повече от месец във Виена, тъй като там „ нито имало кого да напсува, нито се намирал някой да го напсува ". Половото клеветничество се използува даже за разказвателни върхове: твърдят, че прочут човек на театъра ни могъл да псува половин час, без да повтори ругатня!...

При разбора на сексоклетвата незабавно изпъква основният й детайл – брачно принуждение, което за въображаемия брачен партньор е приятност, отмъщение, възмездие, а за мнимата брачна половинка – оскърбление, оскърбление, осквернение. Тоя детайл сочи към епохата на турското иго, когато господарят принудител е похищавал безнаказно фамилната чест на подчинения.
У нас и у сърбите полови заклинания се насочат освен към живи същества, само че и към неодушевени предмети, даже към напълно отвлечени понятия – по този начин кълнат и дамите.
Българският селяндур псува къпината, която го е одраскала, по кое време той върви по пътя; тръна, на който се убожда; камъка, който пада от скалата и го ударва; водата, която е придошла и го заплашва; дъжда, който му пречи да работи, и прочие
Българският жител пък псува новото време, което развратило младежта; робството, което умъртвило у нас всяка лоялност към държавата; стопанската рецесия, която го души, и прочие
Значи ние, хората сексуализуваме света на неорганичното, на растенията, както и тоя на отвлечените понятия. С други думи, българският полов фолклор е основан и се основава върху основата на сексуален анимизъм, тук-там даже сексуален фетишизъм.

Митичната визия, като че е оставила съответна диря в езика ни: „ почва " значи обработвана, плодородна квадратура на земята, чешкото poceti – зародиш в женска вътрешност, глаг. „ започвам " – „ изхождам от някое начало ". Т. е. матката от пръст е за народа ни начало на растителния живот, а по-късно – и на живота въобще.
Сексулната ни космогония показва, значи, осмислен андрогинезъм, т.е. вселената се крепи от мъжко-полово и женско-полово начало. Космогонната визия за земята като жена минава в половата ни геология и география. Извор е vulva.
Топлите извори, баните се изясняват от народа ни като „ дребна потребност " на земята – тя изпуща горещата течност на геоложката си урина. В някои приказки същите понятия са християнизувани. Дева Мария е настойничка на топлите извори. Последица от такива точно схващания са локалните названия: Момина баня в Хисаря, Момина баня в Солудервент, до Костенец.
Друга последица наподобява да е използването от някои наши селяни на човешка течност за лекарство – покриване на геоложки с анатомични показа, което сочи на сексуален фетишизъм. Представата за топъл извор се е пренесла върху леден. Известни са приказките по какъв начин някоя си царска щерка изпразвала творбата на бъбреците си в такова обилие, че карала девет воденици!
Ала визията за извор бива и мъжко-полова – види се по антитеза. Такъв е terminus obscenus „ Чатал чучур ", т. е. извор сред два клона, въображаеми анатомично. „ Чатал чучур " се среща като локално наименование на балканския връх Амбарица.
Създаването на еротични творения и системи е било за народа ни, несъмнено, последица от самонаблюдение и разсъждение, в които обаче липсуват детайли на порнография в сегашен културен смисъл. Това е било ера на „ божествено дебелоочие ", типично за примитивните нации.

Любодействието (koitos, concubitus) е праформата за съединяване, за връзка, в половите понятия на народа ни (срав. " херметично затворено " – от Хермес, бащата на Диониса, phallos). Коитос, съгласно една поговорка, било хубаво нещо, но трябвало двама души – акцентира се двуначалието в пола и любовта, а въпреки това, при сглобите, схващани в директен или метафоричен смисъл. Бракосъчетанието е наслада – " Жени се, па радостни се " – но и тъга – " Ожени си да ти тегли podex-ът талига ". Любовта се показва като неистина: " Любят се, лъжат се... ". Изкушението се отдава на дамата – посредством хубостта й. Затуй максимален грях, съгласно половата ни нравственос, е да се очерни мома. В самото любодействие мъжът има по-голям дял – посредством силата си. " Жената я бива единствено за една работа (koitos), но и нея не може да свърши без мъжа ". Изпълнение на брачен дълг се мисли като аграрни труд на равнища: " Старешки (коитос) – биволско оране " – диря от космогонни схващания. Любодействието се има за свещено свещенодействие. " Монастир скапва ли се, бе? " – упрекват оня, що е попречил на любовна среща.
Доста материали има за отвлечени понятия и за духовна просвета, които народът ни сексуализува. Човешкият живот се показва в една сентенция по този начин: „ От дупка, за дупка, в дупка. " „ Ожени се за мома черноземка ", т. е. помина се. На всекидневния въпрос: „ Как си? " българинът дава отговор полово, въпреки към този момент да не осъзнава това: „ Горе (умът) – долу (sexus) добре съм! "
Българският народ малко има вяра в обществените усеща и желанията на страната и на партиите – както не има вяра, че богатият, или какъв да е различен, ще му отстъпи жена си. Названието „ тричленна комисия " има за нас сексуален смисъл: реn + 2 testes. А вместо „ ще настанат тежки времена " – поговорката: „ Каквото се е задало дебело, в случай че е и дълго, тежко ни и горко! "
Българският сексо-пантеизъм показва в основата си първичен езически мироглед, разрушаван и видоизменян през вековете от християнството, особно от богомилството, а в последно време той безпощадно се унищожава от западноевропейската просвета, която не познава полови заклинания и е непозната на българското, балканското съществуване. Дали това не е основна причина за отчуждаване на нашия народ от интелигенцията, на селото от града – както стана в IX и Х в., когато България усвои византийщината?

Да си призная: аз числя се към ония, които виждат в „ блажните " национални умотворения остатъци от величаво-жизнен мироглед, по-право вселеноглед, и са на мнение, че той, осмислен и издигнат, може да послужи за основа на, по този начин да кажа, неодионистично, необогомилско и неофолклорно в действителност, чисто българско – безусловно непорнографско – движение за истинска философия, просвета, изкуство и литература.
Заедно с него дано си съществува и западноевропейско придвижване.

Друго нещо. Без всестранно и надълбоко познаване на половия ни фолклор не е допустимо да се сформира вярна характерология на българския народ. Да се изпусне за тая цел еротичното ни творчество, то е все едно да се изоставят в случай че не три-четвърти, то половината от материалите за душевния строй на българина.
С цялостно схващане за отговорност и дълг национален, културен и човешки, аз върша вик да се събират творенията на половия ни фолклор.

* Със съкращения от ongalassociation.blogspot.com
Карикатура: Доньо Донев